Вержиния Димитрова е сред водещите български консултанти в областта на бизнес развитието и собственик на „Дикон Груп". Компанията има повече от 250 проучвания и проекти, реализирани в България и страните от Балканския регион, финансирани от EC, българското правителство и редица международни донорски организации. Вержиния Димитрова е завършила УНСС, има специализации в Института по управление на фирми към Сорбоната, Българо- френския център за обучение на управленски кадри и Висшата международна школа по маркетинг и мениджмънт.

- През последната седмица се получиха положителни оценки за съответствие по няколко оперативни програми. Какво трябва първо да се направи, за да се задвижат тези европари

- Положителните оценки за съответствие са важната първа стъпка за усвояване на средствата от ЕС. Те доказват, че знаем как да управляваме парите на хартия. Прилагането обаче на практика на този сложен пакет от правила и процедури е много тежък процес. В него участват както държавата, така и бенефициентите. Основната задача в момента е постигане на значително по- добър темп в сравнение с последните 3 години. Това изисква много усилия и много промени, свързани с по- добро управление на изпълнението на съответната програма от администрациите. Именно от нея трябва да дойде промяната в този процес. България също печели от подобна политика- когато бенефициентите усвояват успешно пари, от Европа отчитат, че администрацията си върши добре работата.

- Какъв сигнал дават на останалите страни и на българите тези положителни оценки?

- Без съмнение, тези оценки създават една добра предпоставка нещата да се доведат до край. Структурите, управляващи средствата по оперативните програми, придобиват по-добро самочувствие и увереност в себе си. Но нека не се заблуждаваме, всичко едва започва. За бизнеса положителната оценка означава връщане на доверието в целия процес, което беше силно разклатено през последните години. Действията на администрацията ще бъдат гледани под лупа и всеки негативен сигнал ще бъде внимателно анализиран.

- По отношение на бенефициентите нужни ли са промени?

- Има голяма разлика между ситуацията, в която се намираха бенефициентите през 2008 г. и сега. Кризата и отражението й на пазара промениха сериозно инвестиционните намерения на бизнеса. Проучване на Дикон сред 1000 малки и средни фирми показа, че инвестиционният обем е намалял почти два пъти в сравнение с 2008 г. Ако тогава бизнесът е бил склонен да инвестира средно 500 хил.лв., сега би отделил 200- 250 хил. лв. за обновление и модернизация. Бенефициентите в момента се намират в сложна ситуация и се опитват да спасят бизнеса си- да запазят работните места и да задържат пазара си, доколкото е възможно. Голямото предизвикателство пред тях в момента е да търсят нови пазари, да се обръщат към иновациите и да са конкурентни не само в България, но и в Европа. Това изисква много усилия, които следва да се положат в кратки срокове. Фирмите виждат в оперативните програми отлична възможност, стига бюрокрацията и времето да бъдат оптимизирани до поносимите граници. Процесът на усвояване предполага едно много добро партньорство между държавната администрация и българския бизнес.

- Времето на някои програми почти изтича. Възможна ли административно преструктуриране в кратки срокове?

- Безспорно, не е все едно дали усвояването на средствата по оперативните програми ще стане за 4 или за 7 години. Сега сме в ситуация да работим много по- упорито, усърдно и интензивно, за да наваксаме. Има сигнали, че първите стъпки в тази насока в държавната администрация вече са факт. В последните 6-7 месеца сме свидетели, че има воля от страна на правителството за подобряване на процеса. Необходима е обаче промяна в стила и начина на работа, в ценностите и мисленето на държавния служител. Ако не усвоим тези пари, ги губим. Ако и сега нямаме успех при усвояването на европарите, това ще бъде провал на държавната администрация, а не на бенефициентите. Конкретна промяна например е най-после да започне да се поема отговорност на всички нива от администрацията. Това означава директорите и началниците на отдели да имат междинни, ежедневни цели и във всеки един етап от работата си да се стремят да ги постигнат, а не да си търсят оправдания. Трябва да се достигне начина и темпото на работа, които в момента се наблюдават в частния сектор. Ако в сегашната ситуация частният бизнес не работи 3 пъти повече, той не може да се радва на задоволителни резултати. Ако държавната администрация не може да се пригоди към темпото на бизнеса, ще се получи разнобой и след година ще видим, че усвояването и изпълнението са абсолютно незадоволителни.

- Как да се стимулират държаните служители да си вършат съвестно работата?

- Често пъти се говори за заплатите в държавната администрация. Навсякъде в България в момента заплатите са замразени, в много случаи- намалени, а редица предприятия работят с намалено работно време. При тези обстоятелства да се говори за мотивация на държавните служители чрез повишаване на заплати не е реалистично. От друга страна, грешките трябва да се санкционират. В последните години се допускаха много грешки на оперативно ниво, за които никой конкретно не понесе отговорност. В държавната администрация трябва да са напълно безкомпромисни, отговорни и упорити в работата си по усвояване на европарите. В много от нашите контакти с държавната администрация регистрираме „добри намерения" у служителите, Когато обаче тези намерения не се развиват в ежедневни „добри действия", не се постигат „добри резултати"., тогава и целеустремеността и готовността у служителите бързо пада, а от там и тяхната мотивация. На служителите им трябват компетентни и вдъхновяващи преки ръководители, които да следват неотклонно. Практиката отдавна е доказала тази истина.

- Често се споменава, че бизнесът не е достатъчно подготвен и няма проекти. Така ли е действително?

- Наблюдението ми е, че интересни идеи има. Близо 30% от фирмите, според нашето проучване, имат амбицията да подготвят и изпълняват проекти, финансирани от ЕС, около 10% имат и реален опит в това. За да може логиката на бизнеса да се пренесе в един проект по европейските програми, се изисква познаване на материята. Не можем да виним бенефициентите и потенциалните кандидати, че не разбират тази логика. Те трябва да бъдат подпомагани в структурирането на един проект, за да могат успешно да го изпълнят и съответно да получат безпроблемно финансиране. Тук идва ролята на консултантите. Това е практика в цял свят и последните проучвания показват, че над 60 % от фирмите търсят консултация. Друг важен фактор са служителите от администрацията, които пряко се занимават с оперативно, ежедневно управление и се срещат с бенефициентите. Те трябва да вникват в проблема на всеки проект и още в началото да предоставят на бенефициентите информация по разбираем начин.

- Нужно ли е да се създава държавно звено за подготовка на проекти?

- Подобна практика има в други държави. При всички положения това би било много полезно и за България. Но... администрациите и в момента не са в състояние да окомплектоват екипите си с компетентни хора. За да са ефективни такива допълнителни структури, разумно е те да бъдат изградени внимателно и прецизно. Нека усилията през тази година да бъдат насочени към хората, които работят в администрацията и управляват процесите там, за да са те добре подготвени, да могат да дават недвусмислени указания, да съветват бенефициентите и да ги напътстват. Следва и консултантите, които натрупаха доста опит в последните години, да си свършат качествено работата. Фирмите имат нужда от тяхната подкрепа.

- Очаквате ли ударно да започнат разплащанията по проекти и да се представим по- добре от миналите години въпреки краткия срок?

- Има всички условия да се представим по- добре, защото през изминалите години за някои програми не беше направено почти нищо. Вярно е, че трябва да компенсираме в рамките на една година това, което не беше свършено за три. Очаквам, че е възможно за някои програми усвояването да се окаже непосилна задача или да не е толкова голямо, колкото ни се иска. Затова трябва много внимателно да се избират хората, които са в държавната администрация. Например, там има млади хора, които са натоварени с изключително голяма отговорност за процеса на усвояване. Чисто от психологическа гледна точка, когато човек няма достатъчно житейски и професионален опит, една по- сериозна отговорност може да се окаже непосилна. Важно е да знаеш как да управляваш хора и да изискваш от тях. А когато се управляват големи суми, се изисква човек с натрупан опит, капацитет за работа в определена рамка, под висок стрес, да е безкомпромисен и краен в поведението и изискванията си. Може би това Ви звучи като авторитарен стил на управление, но той е необходим в момента. Няма да ни успокои това след 6 месеца да уволним някой, понеже не си е свършил работата, защото такъв срок по отношение на евро-проектите означава изгубено ценно време.

- Кои проекти в момента биха били одобрени по- бързо и фирмите биха взели ресурс веднага?

- Инфраструктурните проекти, проектите, които попадат в изискванията на Европа за реализация в кратки срокове са много важни и мащабни. Те предполагат създаване на пазар и акумулиране на работна ръка. Това е важно точно в този момент за държавата. Фирмите са тези, които изпълнявайки строителство, доставки и услуги, от една страна формират обеми и печалби, а от друга създават работни места. Много ми се иска да вярвам, че и парите от оперативна програма „Конкурентоспособност" ще достигнат най-после да бизнеса и ще позволят на фирмите да направят необходимите инвестиции и да се задържат на пазара.

- Проблем ли е още трудното намиране на съфинансиране?

- За бизнеса съфинансирането е намалено до 20- 30 %, което, мисля, че ще е по силите му. Общините са в по- тежко положение, най-вече поради трудния достъп до оборотни средства за изпълнение на проектите. Но най-същественото са сроковете за възстановяване на разходите и колко време чакаме да ни върнат вече похарчените пари. Това е големия проблем.

- Какви срокове за одобряване на проекти ще са допустими, за да се вместим в оставащото време?

- Има решение одобряването да става за 3 месеца. Този срок е разумен. Забавянето започва след това: забавяне на подписването на договорите, липса на ръководства за изпълнение на проектите, с месеци забавени авансови плащания, тежка комуникация и огромна мудност при отговори и одобрения от страна на администрацията в хода на изпълнение на проектите. Няма добра производителност на труда, както и няма направени измервания колко време е необходимо на един служител да свърши качествено определена работа.

- Имаше големи опасения, че може нашите европари да се насочат към „отличниците" на ЕС. Можем ли да загубим още средства или опитите на правителството се оценяват от ЕК?

- Добре е че ни поощряват, това е важно. Но ако в края на периода се окаже, че ние сме усвоили едва 20% от целия ресурс, договорен с ЕС, Европейската комисия ще бъде длъжна да преразпредели парите, за да могат те да бъдат вложени в реални и полезни инициативи. И вероятно този сценарий ще се случи, но от България зависи колкото може по-голям процент от парите да останат в страната ни. Подобен сценарий, за съжаление, вероятно ще се отрази и на договарянето на парите по оперативните програми на България за следващия програмен период. Ето защо успешното усвояване на парите от ЕС трябва да се превърне в цел номер едно, в новата национална кауза на българското правителство.

- По кои програми можем да очакваме по- голямо усвояване на средства?

- Мисля, че най-добре ще се справят с програмите „Транспорт" и „Регионално развитие".

Интервю за в. Стандарт